Блогът на Кристиан Ковачев :: НАРОДНИТЕ ЧЕТЕНИЯ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.05.2013 16:08 - НАРОДНИТЕ ЧЕТЕНИЯ - проф. д-р Асен Златаров

Автор: kova4ev2012 Категория: Други

Прочетен: 1321 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.08.2013 11:45

НАРОДНИТЕ ЧЕТЕНИЯ - проф. д-р Асен Златаров

Една от характерните прояви на нашето Възраждане е била създаването на читалища, образуването на женски дружества и подемане народни четения. Народните четения са били изнасяни от учителите, които говорейки за георграфията и историята на другите народи, за литература и песни, са прокарвали, в самото присъствие на турските власти, своите народностни цели за освобождение и гражданско сепване.

И народът се е тълпял масово на тия беседи: още ще намерите от останките на тия поколения, които ще ви разправят с увлечение за говорените тогава беседи.

Традицията на народните четения, и продължила и след Освобождението. Но това са били отделни инициативи на случайни сказчици. Тия народни четения добиха значение, станаха очебиен обществен факт, привлякоха с хиляди слушатели и създадоха епоха, когато при конфликта на Университета със земеделското правителство (1922 г. Методи Попов) известен брой професори напуснаха София и отидоха из провинцията с цяла серия свои беседи.

Особено плодовитост проявиха през това време професорите Консулов, Попов, Михалчев и Златаров.

Навсякъде след своите четения те биваха сърадвани: "Добре, че стана тоя конфликт, та да можем да ви чуем и ви се порадваме!" - бяха думите, които им се отправяха.

Това масово раздвижване, тоя ентусиазиран интерес към народните четения бе най-хубавият признак, че в нашия народ жаждата за знания и копнежът към духовност не са замрели и стига да се дадат тия знания в подходящи форми, за да се раздвижи умът и сърцето на слушателите с подходни средства, и делото на народните сказчици ще намери прекрасна почва.

Но скоро и в това поприще се намеси плевел. Мнозина съзряха в масовото стичане по беседи удобна и лесна плячка, те поискаха да изкористят тоя интерес: от служба тия четения станаха за някои занаят. И виждаме, че плъзнаха всевъзможни сказчици: учени и недоучени, полуграмотни и полусловесни, които от град на град разнасят своите недомислия, сеят заблуди.

Народните четения, нека го кажем открито, бидоха компрометирани от тях. Тия паразитсвуващи лектори отчаяха слушателите, внесоха упадък в хубавия почин и затръниха пътя за духовното сепване, което народните университети имаха да изиграят.

Някои лектори просто са мошеничествували, други са принизили и слово, и мисъл. И жалното е, че салоните на нашите читалища са били и са широко открити за тях : никакъв подбор, никаква грижа за качеството на лекции и беседи. Това накара добрите, призваните за народни сказчици да се отдръпнат: те почувствуваха свян да делят мегдан с разни полуучени нахални лектори, щом имената на всички стоят еднакво афиширани от читалища и дружества.

Това накара и преди година да се образува в София лекторска колегия, която да осмисли и канализира народните четения и им даде насока, каквато трябва да имат. Тая лекторска колегия, която не счете за нужно да бие барабан по вестниците, че е образувана и че има намерение да работи, изработи подробен проект за народните четения, представи го на министъра на народната просвета, като настоя положенията на проекта да легнат в изготовлявания законопроект за народната просвета. И наистина голяма част от тия положения фигурират в законопроекта на народната просвета.

Тия дни четем из вестниците за някаква широка инициатива на Върховния читалищен съюз за организиране на някаква обща народо-просвета. И за целта са поканени за размяна на мисли председателите на културни дружества, на популярни банки, кооперации, издатели, професионални учители, и кой ли не още.

Програмата, която се изнесе в печата, говори за крайно широки и мъгляви идеи: така много се иска, че нищо няма да се постигне.

Аз не зная кои са разменяли мисли и защо не е имало там представители на сдружения, които доказаха, че знаят как се уреждат беседи за народа, каквито са "Комитет за народни четения при Университета" и "Комитет за здравна пропаганда" при Дирекция за опазване народното здраве. Активът на тия сдружения е познат. Все някой от инициаторите на читалищния съюз ще е видял афиша на тия сдружения с обява за сказка. И при това "Комитетът за здравна пропаганда" обединява няколко сдружения: "Червен кръст", "Дружество за борба с алкохолизма", "Дружество за борба против туберкулозата", "Дерматологичното дружество", "Комитет за народни четения при Университета", и разполага с филми, диапозитиви, модели и най-главното има в своята среда най-добрите и квалифицирани лектори за народни четения.

Нека не се забравя една истина, която на мнозина се ще да бъде забравена: както за всяко поприще на духовна дейност се искат дарби и не всеки може да бъде годен за това, така и за народен сказчик се искат специални дарования. Тоя въпрос ме е интересувал отблизо и мога с пълна съвест да кажа, че у нас аз не виждам повече от десет души да са дарени с тая способност. Петимата от тях са в Университета. Нека не си правят илюзии, може мнозина да си мислят, че са ценни конференчици, че катедрата на народните университети е тъкмо за тях създадена, но с такива лектори далече не се отива.

За всички програми, и най-идеално нагласените, трябва да се даде душа, да се облекат в примамност, за да стане живо дело, което ще оправдае своето назначение. Само административният механизъм и паричните дотации не са достатъчни: нужни са и хора за това. Всяка организация за широка народопросветна дейност трябва най-напред да си намери тоя кадър от хора, които ще дадат висота, стойност, ще вдъхнат доверие в подетото дело. Пренебрегва ли се това - нищо няма да излезе: мъртвородена е всяка инициатива.

Сметнах за дълг да кажа открито своята мисъл, защото делото на народните четения ми е скъпо: повечето от петстотин сказки, що съм дал през последните десет години, ми дават правото да съм научил нещо по тая деятелност, която подета правилно и разумно насочвана, има да изиграе незаменима роля за духовното въздигане на нашия народ.

1928

* * *

Статията е обнародвана във в."Литературни новини" , год. I, бр. 16, 8. I. 1928, стр.1, уводна. Златаров, един от най-популярните сказчици в страната, говори главно от името на читалищата и учителските дружества в малки и големи селища. Той е и основател на народните четения при Университета. За дейността му в тази област по време на т.нар. "професорска стачка" (след Първата световна война), за която става дума тук, е характерна статията му "Професорите при народа" , поместена във в. "Тунджа", Ямбол, год. IV бр. 24-25, 25. IV. 1922, стр.; статията завършва със знаменателния пасаж:

"Нека не се забравя: може би умът на България да е в София - сърцето обаче на тая България. това е сигурно провинцията. Това научиха пък професорите от своята обиколка сред народа."

Нагоре

Тагове: Асен Златаров,