ВЕТРОВЕТЕ НА МОЕТО ЛЯТО

Ветровете на моето лято. 

Винаги странни и унесени. 

Ту гонещи залези, 

ту чакащи изгреви. 

Самотни ветрове, 

препускащи 

по планинските склонове. 

Въздушни експресии. 

Каменни стонове. 

Повеи на песни 

в дървесни корони. 

Селски църковни камбани 

в самотни камбанарии. 

Ветрове коленичещи 

пред равни полета. 

Отнасят неписани песни, 

зоват неизказани стихове. 

Ветровете на моето лято. 

Белокрили феи 

от призрачни лесове. 

Тъй ласкави и покровителни. 

Небрежни и изкусителни. 

Стонове на безвремието, 

листвени шепоти. 

Морски буревестници, 

неволно косите женски 

разплитащи. 

Сенките на моята тъга 

помитащи.

* * *
 

ЦВЕТЯТА ДА ЦЪФТЯТ

Остави цветята да цъфтят
в градините ни есенни
и росни капчици да си текат
по листчетата тъжно-весели.

И тъжно-весело да пей
в далечината, сивата,
един щурец като Орфей,
под погледа на самодивата.

Остави небето да черней
и бурите да тичат,
и факлите на Прометей
да светят там, където
се обичат!

* * *
 

МОРСКО СИНИ
 

Окъпан в залеза на морска синева, 
чертае път светлик, 
полюшва вятър нежно -
тъмно-сините крила
на пориви безбрежни.

Към безответен бряг и тръпнещи звезди, 
треперят там вълни, събуждат рими 
и стонове на шепнещи луни, 
и глъч на феи морско сини.