ВАСИЛ ЛЕВСКИ - 12 КАРТИНИ ОТ ЖИВОТА НА ГЕРОЯ

АЛ.ТИХОВ, 1940
Цялата книга може да свалите тук: 

Картина шеста

Действуващи лица:

ЛЕВСКИ

ХАСАН ЧАУШ

AXМЕД 

След разбиване четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, турскитe власти търсят Левски под дърво и камък. Той по пътя за Пловдив кара куцо мършаво магаре натоварено с две торби вълна.

Път. Насрещa идат двама заптии въоръжени. Левски преоблечен като дрипав селянин кара магаренцето. Като ги вижда, навежда се с едната ръка хваща дулото на револвера, а с другата ръка държи спокойно лулата си в устата и подскача подир магаренцето, като започва и да куца.

ХАСАН ЧАУШ (който върви пред другият турчин «загледва в Левски и върви прямо срещу него). Дур, бе пезевенк .

ЛЕВСКИ (спира се). Какво искате от мен, ефенди?

ХАСАН ЧАУШ — Дай да запаля.

ЛЕВСКИ (спокойно му дава лулата), Заповядайте.

ХАСАН ЧАУШ (запалва си цигарата, дава на другия да си запали), Буюрунус.

ЛЕВСКИ (noceгa да си вземе лулата, но Хасан я захвърля на страна и със смях си тръгва, Левски завъртва глава, поизгледва ги, поочудва се, изважда парабела в едната ръка и камата в другата. Спуща се след турците, силно и строго им извиква). Стойте, азиатски кучета!

Турците се извръщат и силно уплашени, като виждат револвера и камата над главата си; изпущат на земята пушките си.

ХАСАН — Аман, ефенди, пощади живота ми, пет деца си имам.

АХМЕД (паднал вече на колене, дигнал глава нагоре). Вай, Аллах, Аллах, какво ще прави Айше без мен.

ЛЕВСКИ (грубо на коленичалият). Стани! Не ми е потрябвал живота ти.

МЕХМЕД (става). Аман! (дига смирено ръце за милост).

ЛЕВСКИ (на Хасана, който хвърли лулата му). Иди ми донеси лулата.

ХАСАН (уплашено). Сега ефендим. (отива занася му лулата и му я подава), Буюрунус ефенди (прави ниско темане).

ЛЕВСКИ — Запали я!

ХАСАН (вади от пояса си кесия с тютюн, туря грижливо в лулата на Левски, прахан и чакмак, поднася огън, туря праханта в лулата и я подава на Левски, като я туря в устата му. През това време Левски държи насочен револвера и камата в другата ръка, а Ахмед държи дигнати ръцете си нагоре за милост).

ЛЕВСКИ (смръква лулата и тя запушва. (Самодоволно). Така! Друг път, срещнете ли българин темане ще му отдавате и смирено ще го отминавате.

ТУРЦИТЕ — Явет, ефенди.

ЛЕВСКИ — Хайде сега, да ви видя петите на гърба, (по-силно) по-скоро да ви няма пред очите ми!

ТУРЦИТЕ — Хукват да бягат, като се обръщат назад, да не ги спре.

ЗАВЕСА