ВАСИЛ ЛЕВСКИ - 12 КАРТИНИ ОТ ЖИВОТА НА ГЕРОЯ

АЛ.ТИХОВ, 1940
Цялата книга може да свалите тук: 

 

Картина четвърта

 

Действуващи лица:

 

ДИМИТЪР ПАПАЗОГЛУ — търговец.

 

БОТЮ — брат му.

 

ЛЕВСКИ. 

 

ОТЕЦ МАТЕЙ — другар на Левски.

 

КАЙМАКАМИН — окол. управител.

 

ЗАПТИЕ.

 

СЛУГА.

 

ЖЕНАТА НА ДИМИТРА.

  

Казанлък. Дом на братя Папазови. Богата обстановка.

 

На сцената е сам Димитър Папазов.

 

ДИМИТЪР (брои пари). Хубава печалба и тази година от розата. Увеличава се от година на година имането (завързва торбичката).

 

СЛУГАТА (като влиза) Чорбаджи, един тьрговец е дошел и иска да те види

 

ДИМИТЪР — Търговец ли?

 

СЛУГАТА — Казва, че е търговец на розово масло. Искал да закупи голямо количество.

 

ДИМИТЪР — Покани го. (слугата излиза, той плесва с ръце). Бре, тя тръгна тя, още продажби и нови печалби, ще се иде пак на хаджилък . . .

 

Влиза Левски облечен добре, като търговец.

 

ЛЕВСКИ — Търговец съм на розово масло, чорбаджи.

 

ДИМИТЪР — Заповядай, заповядай . . . Имам добра стока. Все от червените рози... Хем моята стока е чиста стока.

 

ЛЕВСКИ (седнал вече). Аз ще закупя по голямо количество розово масло. Но сега по напред да си поговорим като българи.

 

ДИМИТЪР — Българин, турчин или грък, все едно. Щом ми дадеш добра цена, давам стоката.

 

Влиза братът на Димитър, Ботю.

 

ДИМИТЪР (представя търговеца). Търговец на розово масло.

 

БОТЮ — Много радостно, много радостно. Хайде дано стане пазарлъкът.

 

ЛЕВСКИ — Аз съм, знайте, от кефлиите търговци. Много не бързам със сделките. Добре си поотпочивам, където ида, разгледвам това и онова и тогава.

 

БОТЮ (зарадван). Обичате да пътувате, нали?

 

ЛЕВСКИ — Да, много обичам да пътувам. Често пъти и повече животът ми е по пътя.

 

БОТЮ — Аз се радвам, че ще ни бъдете гост. Аз ще ви разведа из красивите казанлъшки местности, пък ще обиколим хубавите заведения да се запознаем с нашият еснаф.

 

ДИМИТЪР - Сега, тази вечер имам гуляй с каймакамин ефенди и ще присътствате и вие, като мой гост.

 

ЛЕВСКИ — На драго сърдце. Много ще ми бъде приятно, да се запозная с каймакамина ви. Навярно той е много добър?

 

ДИМИТЪР — Много добър е. Не мога да зная, защо тези чапкъни, комитите, се опълчват срещу властта на султана и ни безпокоят. Ами, че ние добре си живеем с тех . . .

 

ЛЕВСКИ — Да, вярно е, Папаз ефендим. Ние тежките търговци си живеем, защото ядем и пием с турците, ами бедният, безащитен народ?

 

Двамата навеждат глави.

 

БОТЮ — То тъй си е, но . . .

 

ДИМИТЪР — Не е тъй право. Ние сме добре, че се трудим да печелим.

 

ЛЕВСКИ — А, народа се труди да работи.

 

БОТЮ — Тъй е батьо, Прав е търговеца, негова милост.

 

Левски гледа ту единия, ту другият, за да схване, на кой от двамата заслужава да му се довери,

 

СЛУГАТА (като влиза) Един калугер иска да влезе, чорбаджи Димитри.

 

ДИМИТЪР — Ех, тези просяци, от тях не-може да се отървем. Нека влезе и си вземе парсата.

 

Вьвеждат отец Матей. Той е натъкнал разни евангелия из джебовете си и една торбичка пълна с книги.

 

ОТЕЦ МАТЕЙ — Свети книжа нося, купете си, търговецо.

 

ЛЕВСКИ — Отче, я разкажи нещо, ако знаеш за българските царе Петър и Асена, кажи как сa се били за свободата ни от гръцкото иго.

 

ОТЕЦ МАТЕЙ — Под Византия сме паднали в 1018 година и братята Асен и Петър на два пъти са се били и ни освободили в 1186 година, нанесли са страшно поражение на гърците и България пак станала велика. След триста двадесеть и пет години свободен живот, след страшни битки с турците те са я поробили. И сега от тех ще ни освободи Дякон Левски. А, даже и в светото писание го има, че като първи негов помощник требва да е някой си Димитър Папазооглу от Казанлък, а втори помощникъ брат му Ботю

 

ЛЕВСКИ (присторено). Ами това са тези двамата, отче. 

 

ОТЕЦ МАТЕЙ (кръсти се). Господи, помилуй ме. В какви големи хора съм попаднал.

 

ДИМИТЪР (изважда пари и му дава). На, вземи, отче. Остави тук от книжките, да прочета писаното в тях.

 

ЛЕВСКИ (също дава пари) На и от мен.

 

ОТЕЦ МАТЕЙ — Благодаря ви. Господ здраве и живот да ви дава и да ви помогне заедно с Дякон Левски да избавите народа от поганците... (излиза).

 

ЛЕВСКИ — Отецът каза думи много важни и правдиви. България е била свободна и пак ще бЪде. А, ние търговците сме предопределени да играем хорото. Требва и друг род търговия да вършим (гледа Димитър изпитателно).

 

ДИМИТЪР — Калугерите и даскалите може да си говорят тъй, че немат работа, а ние търговците да си гледаме търговията.

 

ЛЕВСКИ — А, за тези комити, какво ще кажеш, Димитре Чорбаджи? Ако не им помогнем и успеят, после?

 

ДИМИТЪР — Комитите да ми паднат на ръката, аз живи бих ги драл, дето ни развалят спокойствието. Хеле този Дякон Левски, този развенчан калугер, той е душата им и него жив требва да го деремъ.

 

ЛЕВСКИ (видимо с мъка се сдържа, изкашлюва се, за да задуши мъката си).

 

ДИМИТЪР (става). Аз ще поизлеза малко, да нареда да се приготви добра вечеря за каймакамина, че наближава да дойде.

 

Левски и Ботю остават сами.

 

БОТЮ — Сега двама да се поразговорим за розовото масло. Брат ми е малко сприхав и по-лесно ще се резберем двамата.

 

ЛЕВСКИ — Брат ти не е сприхав, а е зъл човек. Лош българин. Продажник е на народа си (става). За такива, като него аз имам това (изважда камата си, надига палтото си и лъсват двата револвера). Ето!

 

Ботю ззмръзза на мястото си и се разтреперва като лист.

 

ЛЕВСКИ — Ето, какъв търговец съм аз на розово масло. Аз съм същия дякон, когото той като му падне, иска да го дере жив. Ето сега съм му се паднал. Иди му кажи да дойде, да ме одере или предаде на неговите любими аги.

 

БОТЮ — Брат ми, той е страхлив, само тъй говори.

 

ЛЕВСКИ (по-спокойно), Виждам, че ти имаш блага душа и затова на теб се открих, Ботьо. Аз не съм дошел да купувам розово масло, а да диря помощ за делото народно. Този калугер е мой помощник, мой добър приятел. Такива имам хиляди. И тежко му на оногова продажник, който се упълчи срещу нас. Под расото на калугера също има револвери и кама. Той дойде да ме пази и наоколо сноват мнозина да не би да ме продадете. Целият град заедно и каймакамина ви бих изгорил, ако съм такъв, какъвто ме счита брат ти. Но ние се борим за свободата на България. Сега за зло не съм дошел, само за вашата помощ като българи. Кажи си думата.

 

БОТЮ (поопомнил се вече). Аз ще ви подкрепя с пари. Но те моля, на брат ми не казвай. Той наистина може да стори поразия, да те издаде. От мен искай и каквото мога ще дам (изважда и наброява стотина лири). Ето, това за сега отделям.

 

ЛЕВСКИ — Благодаря от името на народа и на ВСИЧКИ борци (прибира парите).

 

ВЛИЗА ЗАПТИЕ — Каймакам ефенди иде.

 

Левски и Ботю стават на крака. Влиза каймакам ефенди, придружен от Димитър и още двама турски стражари (заптиета). След обичайните поздрави с ниски теманета, от страна на двамата търговци сядат всички и им донасят кафе.

 

КАЙМАКАМИНА — Как отива тази година новата реколта с гюла?

 

ДИМИТЪР — Слава на Аллаха, много добре, Каймакам ефенди...

 

ЛЕВСКИ — Тази година и на кожите е добре пазаря. А, за напред, казват, още по-добре ще да е,

 

КАЙМАКАМИНА — То всичко е добре ефендилер, но тези комити, много започнаха да се явяват и не ни дават мира. Имам заповед да арестувам един Кешиш Първан. Баш комита е. Той постоянно обикалял на всекъде и подбутвал раята за бунт (обръща се кьм Димитра). Ти, Димитри ефенди, не си ли чувал нещо за него.

 

ДИМИТЪР — Не съм чувал за Кешиш Първан, ефенди.

 

ЛЕВСКИ — Аз съм чувал за него, Каймакам ефенди. Казвал се още Дякон Левски. На всякъде се говори за него...

 

КАЙМАКАМИНА—Да, да, Левски, Дяконът, Асланооглу, Кешиш Първан, се негови имена — Шайтан човек е (силно заиитересуван). Да не си го виждал?

 

ЛЕВСКИ — Нямал съм това нещастие, да видя сурата му (смучка с чабучката наведен).

 

КАЙМАКАМИНА — Не зная как ще се справя с него (навежда глава и също смърка кафето).

 

ЛЕВСКИ — Как мислите, Каймакам ефенди, защо се появяват тези комити? От какво са недоволни?

 

ДИМИТЪР — Чапкъни са. Мързи ги да работят, и лесни печалби търсят...

 

Левски го ногледва с презрение

 

КАЙМАКАМИНА — Не ми проумява главата. Но аз, ако и да съм мусулманин и те да са наши врагове, не мога да се съглася съ теб, Димитре ефенди, че тези комити са всичките чапкъни и мързеливи. Ами, разправят за този Дякон Левски бил по рано калугер при вуйчо си, който бил много богат. После като хвърлил расото станалъ даскал, и като даскал проповедвал против царството ни.

 

ЛЕВСКИ — Прав е каймакам ефенди в заключението си. Требва царството си да искат да възобновят, за свободата си да се борят. Те се чустват подтиснати от нас чорбаджиите и от властта. Борят се, ама и ние се държим. Ако ни навият, горко ни. 

 

КАЙМАКАМИНА — Тогава анадола ще ни спасява.

 

ДИМИТЪР — Царството на милостивият ни господар Султана е силно и не се събаря от няколко чапкъни. И ти ли каймакам ефенди, си се уплашили от тях?

 

КАЙМАКАМИНА— Валлахи беллехи, за страх е това. Ще им помогнат сърби и московци...

 

ЛЕВСКИ — А и те самите са много. Ако този Левски, този Кешиш Първан успее да дигне целият народ, спукана ни е гайдата. Той е седем милиона народ...

 

ДИМИТЪР — Затова требва докато е време да се вземат мерки, да се изловят тези комити дето бунтуват народа. Залови се сериозно каймакам ефенди. И ние ще помагаме. Ни един комита царски душманин да не остане жив ...

 

(Левски го ногледва се злоба и погледва Ботя).

 

КАЙМАКАМИНА — (изпива си вече кафето, чука лулата да изтърси в шепата си пепелта.) Евет! Ще се потрудя. Става. Требва вече да ходим в конака. А, тебе моля Димитри ефенди, да следиш този човек и щом се мерне да ми съобщиш...

 

ДИМИТЪР — Щом се мерне, сам право в конака ще го доведа. (Излизат).

 

Левски и Ботю сами

 

ЛЕВСКИ — Черна душа носи брат ти. (Става). Сега да вървя. На стотици места ме чакат. (Изважда ножа и цапва Ботю по устата). Клетва че не ще ме издадеш ...

 

БОТЮ — Заклевам се, (целува ножа и се прекръства)

 

Излизат и влиза жената на Димитра. Тя разгръща житието, което биде оставено от отец Матей, разгъва един лист и го прегледва.

 

ЖЕНАТА — Димитре! Ела да видиш какво намерих. (Разгъва листа).

 

ДИМИТЪР — (доближава се). Оня дрипав калугер го е уставил, проклетника? С това да ни запали чергата и да я изгори... Ако дойде друг път, право в конака ще го заведа ... (Влиза Ботю — Димитър на Ботю). Я, виж калугера какво е оставил. Друг път да не се пущат в къщи тия просеци ...

 

БОТЮ — А, ти знаеш ли кой беше търговеца на розово масло?

 

ДИМИТЪР - Кой?

 

БОТЮ — Самият Дякон Левски.

 

ДИМИТЪР (изпада в ужас). Бре, бре, що думаш.

 

БОТЮ — Той сам ми се призна и показа двата револвера и камата си. Ако го издадеш ще ни избие. Калугера не бил също калугер, а негов приятел комита ...

 

ДИМИТЪР — Мале, мале, мале. А пък и с каймакамина го запознах. Ами, ако го беше познал, къщата ни щеше да запали (ходи нервно из стаята и се вайка. Обръща се към публиката). Страх ме обзема, само за сянката му като си помисля, на този страшен човек (плюе в пазвата cи). Пфу, пфу, пфу!

 

ЗАВЕСА