Постинг
30.06.2013 16:21 -
СМЪРТТА НА ЛОРА КАРАВЕЛОВА - „Иде ми да вия като селянка.."
Автор: kova4ev2012
Категория: Други
Прочетен: 2555 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.07.2013 12:53
Прочетен: 2555 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 27.07.2013 12:53
Вестта за трагичния край на Лора я догонва в Русия...(Из "Като антична трагедия - съдбата на Екатерина Каравелова...")
Външно тя не дава израз на мъката си, дори не престава да посещава домовете на високопоставените руски аристократи и висши чиновници. Но това, което е вътре, в душата й, тя изразява само с едно изречение: „Иде ми да вия като селянка.."
Много десетилетия са изминали оттогава, но все се намират нови и нови „изследователи“, които продължават да спекулират с тази лична и семейна драма и с неприкрита преднамереност да хвърлят упреци срещу Екатерина Каравелова заради отношението й към Яворов. Не са забравени и нейните полемични статии от 30-те години, в които тя продължава да твърди, че Лора не се е самоубила. Можем да не се съгласим с нея, но сме длъжни поне да я разберем и да изслушаме аргументите й.
Първата си статия, насочена срещу Михаил Кремен, тя печата във в. „Слово“ (3 ноември 1934 г.}.
Втората е публикувана няколко дни по-късно в отговор на Димо Сяров (в. „Нови дни“).
„Бях в Петербург, когато в София е било извършено убийството на Лора. В зори на другия ден две телеграми ми донесоха страшната вест. Заредиха се съболезнователни писма, пълни с възмущение за намесата на странични лица — убийството да се представи за самоубийство. Благодаря, господин Сяров*. че давате името на главния радетел за втората експертиза. Вие си запазете сляпата вяра в съчинената басня. За неслепите е понятно, че всесилният на времето главатар (има се предвид Тодор Александров) се е погрижил за ограждане на едного от близките си приятели. Пред правосъдието той успява да заблуди истината, пред обществото — никога. Най-малко пред близките на Лора... Върховният съдия се смилил и отсъдил: преди да сключи година от убийството на Лора, Яворов да тури край на мъките си с револвера, който, според Кремена, ще му е дал Тодор Александров. Разни професори, писатели, сказчици и пр. съчинители щяха да бъдат по-близо до истината, че Лора не е самоубийца, ако се опираха и замисляха върху намерения паспорт, с който тя се е тъкмяла да замине за чужбина, в Париж, при сестра си. Изречена била грозна закана, че тя жива от него няма да излезе..
Не искайте от майката обективност и безпристрастие, не я корете за нейното упорство, още повече, че аргументи могат да се намерят както за едната, така и за другата теза.
Тази статия Екатерина Каравелова завършва с думите: „Светотатци, вие нямате почит към нищо, потъпквате и завета на Яворов: „Заклевам всички ви да не засягате с нищо името на Лора. Докато е жива г-жа Каравелова, ще щадите и нейното име.“
Човъркайте, колкото щете. Не ще ме чуете вече. Дълбоките чувства и големите скърби са неми. Това е последната ми дума към вас.“
Както и да се е разиграла драмата между Яворов и Лора, каквото и да е мислила и писала за това Екатерина Каравелова, няма защо величието на безсмъртния ни поет да се поставя в зависимост от охулването на една от най-бележитите българки. В националния ни пантеон има място и за двамата.
Външно тя не дава израз на мъката си, дори не престава да посещава домовете на високопоставените руски аристократи и висши чиновници. Но това, което е вътре, в душата й, тя изразява само с едно изречение: „Иде ми да вия като селянка.."
Много десетилетия са изминали оттогава, но все се намират нови и нови „изследователи“, които продължават да спекулират с тази лична и семейна драма и с неприкрита преднамереност да хвърлят упреци срещу Екатерина Каравелова заради отношението й към Яворов. Не са забравени и нейните полемични статии от 30-те години, в които тя продължава да твърди, че Лора не се е самоубила. Можем да не се съгласим с нея, но сме длъжни поне да я разберем и да изслушаме аргументите й.
Първата си статия, насочена срещу Михаил Кремен, тя печата във в. „Слово“ (3 ноември 1934 г.}.
Втората е публикувана няколко дни по-късно в отговор на Димо Сяров (в. „Нови дни“).
„Бях в Петербург, когато в София е било извършено убийството на Лора. В зори на другия ден две телеграми ми донесоха страшната вест. Заредиха се съболезнователни писма, пълни с възмущение за намесата на странични лица — убийството да се представи за самоубийство. Благодаря, господин Сяров*. че давате името на главния радетел за втората експертиза. Вие си запазете сляпата вяра в съчинената басня. За неслепите е понятно, че всесилният на времето главатар (има се предвид Тодор Александров) се е погрижил за ограждане на едного от близките си приятели. Пред правосъдието той успява да заблуди истината, пред обществото — никога. Най-малко пред близките на Лора... Върховният съдия се смилил и отсъдил: преди да сключи година от убийството на Лора, Яворов да тури край на мъките си с револвера, който, според Кремена, ще му е дал Тодор Александров. Разни професори, писатели, сказчици и пр. съчинители щяха да бъдат по-близо до истината, че Лора не е самоубийца, ако се опираха и замисляха върху намерения паспорт, с който тя се е тъкмяла да замине за чужбина, в Париж, при сестра си. Изречена била грозна закана, че тя жива от него няма да излезе..
Не искайте от майката обективност и безпристрастие, не я корете за нейното упорство, още повече, че аргументи могат да се намерят както за едната, така и за другата теза.
Тази статия Екатерина Каравелова завършва с думите: „Светотатци, вие нямате почит към нищо, потъпквате и завета на Яворов: „Заклевам всички ви да не засягате с нищо името на Лора. Докато е жива г-жа Каравелова, ще щадите и нейното име.“
Човъркайте, колкото щете. Не ще ме чуете вече. Дълбоките чувства и големите скърби са неми. Това е последната ми дума към вас.“
Както и да се е разиграла драмата между Яворов и Лора, каквото и да е мислила и писала за това Екатерина Каравелова, няма защо величието на безсмъртния ни поет да се поставя в зависимост от охулването на една от най-бележитите българки. В националния ни пантеон има място и за двамата.
Истината по трагичната случка с ЛОРА И Я...
ЛОРА ДО ЯВОРОВ - ПИСМА ОТ СОФИЯ, 1912
106 г. от нелепата смърт на Пейо Яворов
ЛОРА ДО ЯВОРОВ - ПИСМА ОТ СОФИЯ, 1912
106 г. от нелепата смърт на Пейо Яворов
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
