КУЛТУРА НА СЪРЦЕТО

В ПАМЕТ НА ПРОФ. АСЕН ЗЛАТАРОВ
 

У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и облеклото, и душата, и мислите.   А. П. ЧЕХОВ

В научните си занимания Златаров има много широк диапазон на търсения — от раковата терапия до леблебиите и соята като народна храна. В обществената си деятелност третира също много разнообразни въпроси — от задоволяване интересите на абстрактно мислещите хора до защита на тези от тротоарите. Всичките му теми засягат хората, а съдбата на хората — тяхната радост и печал — е и неговата собствена съдба. На едни той разширява духовния кръгозор, като ги запознава със слънцето, космическите лъчи, тайните на морето и живота или ги въвежда в чудния свят на морала, изкуството, поезията и магията на танца, а пред други говори за практически неща — за дисциплината, труда, културата и специално културата на селото, за поведението и изобщо за живота на хората.

Мисионерското си дело да учи млади и стари той схваща и като задача да ги поставя в съприкосновение с културата.

А що е култура? Културата е наличност на веществени и духовни стойности, които правят живота на човека по-охолен, по-здрав, по-смислен и по-радостен, казва Златаров. От материална и духовна култура, в негово време, народът ни беше лишен. Какво се разбира пък под култура на поведението? Днес няма спор, че то е едно от основните изисквания в обществото. Човек живее с хората и чрез хората. Без всестранните, все по-диференцирани услуги на другите, в днешното време е трудно мислимо съществуването му. Във взаимоотношенията си с тях той удовлетворява всестранните си потребности и ползува правата си на гражданин. Но те се разпростират до там, откъдето почват правата на другите. На правата му съответствуват и задължения. А Златаров казва, че задълженията предхождат правата. Наистина, не е ли съвсем логично да се мисли, че само този, който е привнесъл в обществените фондове, следва да има правото да черпи от тях. Инък, ако не се създава, няма да има обществено благо за консумиране.

Така е с всички услуги. И за да могат да се осигурят те на хората, трябва да бъдат обединени техните усилия в сътрудничество, с взаимоуважение и взаимоценене. Това значи членовете на обществото да съблюдават в труда и бита установените норми на поведение, да се считат с моралните и естетически изисквания за добро и красиво. Нашият народ много отдавна си беше изработил нравствено-естетическата норма, изразена в мъдростта „Направи добро и го хвърли в морето!“ Когато се укоряваше дете или младеж за некрасива постъпка, се казваше: „Какво ще кажат хората!.“

Недоволен от някои прояви на съвременната му младеж, Златаров заявява: „Мракобесникът и хулиганът младеж е нещо чудовищно“. С огорчение говори „ ... ние си оставаме един народ небрежен, грубоват както във всекидневните, така и във важните прояви на живота му. Цитираше Яворов:“... в тая страна има много слънце, но има и някаква тъмнина, която се разсипва като черен прах дори и в сиянието на самата природа.

Не е ли то черния прах на един груб живот — с много празници в календаря и с никакъв празник в сърцата...“ И Златаров на свой ред възкликва: „Липсва ни култура на сърцето... вгледайте се в делничния живот: колко сме още сурови и без сърдечна топлота! Искате ли дребни примери? Ето, срещаш студент — учител му си — и той, начумерен, турил ръце в джобовете, едва се решава да свали небрежно шапка... децата, като срещнат родителите си на улицата, смятат за грях учтиво да поздравят; същото и между близки приятели... Отиваш в някое държавно или общинско учреждение (косата ми настръхва, като си спомня софийската община), за да ти свършат някоя работа, а то там те третират като че ли си избягал от затвора. При разговорите ни колко липса на чувство за мярка: близостта се отбелязва с това, че почват да се псуват, без да се обиждат...“

Защо на устата на всеки човек да не бъдат постоянно изразите: моля, бъдете добър, ще бъдете ли любезен, какво обичате, заповядайте, благодаря...?

Нали това не струва нищо?

На всички тия въпроси отговаря Златаров: „На българите липсва тон, чувство, усет за мярка — липса на култура!“ Да добавим — Златаров има още една дефиниция за култура: „Не е културен този, който на улицата като Ви настъпи, казва „пардон“, културен е онзи, който внимава да не Ви настъпи.“

Чрез културното поведение се омекотяват нравите, прогонват се зли мисли и намерения, създава се радостно настроение, повишава се самочувствието на човека. Ето защо Златаров в разсъжденията си по тоя въпрос накрай запитва: „Не е ли време да замислим и една работа за култура на сърцето у нас?“ Наблюдава живота, разсъждава, съзира слабостите и заключава: „Стига само обучение: въпиющо необходимо ни е възпитание... Да помислим не само за духа на геометрия, а и за духа на тънкота... Културна общественост — това е крещяща нужда за племето ни “

Колко хубаво би било да изключим от живота си пошлостта и вулгарните маниери и да ги заменим с цветя и усмивка! С уважение към другите — ценене на времето, настроението и спокойствието им, като проявяваме такт, с топъл човешки тон. Това би значило, като щадим собственото си достойнство, едновременно с това — да ценим и уважаваме и другите. Уважението към другите ще ги задължава за уважение към нас. Каквото дадем — това и ще получим. Принадлежи ни следователно това, което даваме. Така ставаме по-богати.

Из "Мъдрост и Красота - щрихи към духовния портрет на Асен Златаров", Здравко Митовски, 1985