Ст. Кръстев
НАШИЯТ УЧИТЕЛ
Неизбежното се случи. Нашият любим учител — професорът Асен Златаров— замина там, откъдето никой не се връща.
Ние, неговите ученици, напразно очакваме да видим фигурата му, напразно напрягаме слуха си, за да чуем думите му, напразно търсим погледа му да ни ободри и подкрепи.
Нашият учител не е вече между живите!
В ума ни остана образът на учения, който търсеше истината навсякъде, в душите ни властвува чарът на оратора, който оживяваше със словото си мъртвите формули на науката, в сърцата си ще носим вечно обичта към човека, който посвети живота си, за да грейне повече слънце във всекидневния живот на човека.
Неговото крилато слово разтваряше пред нас тежките двери на науката, водеше ума ни из тайнствените гънки на човешкото знание и ни поднасяше плодовете на безграничния човешки гений.
В душите ни се разпалваше жаждата за знание и ни подтикваше към неуморна работа за проумяване научните истини.
Умът ни се просветляваше и ние разбирахме величието на делото, което творците на човешкото знание градят безмълвно.
Сърцата ни се изпълваха с пламенна признателност към безкористните градители на човешкия прогрес.
У нас се събуждаха неподозирани сили, волята ни се окриляше и поддържаше стремежа ни към примери, които виждахме пред себе си.
В моменти на неуспехи, неговият поглед ни подкрепяше, всяваше бодрост в гърдите ни и раздухваше в душите ни надеждата.
Похвалите, които той ни отправяше, пораждаха радост в сърцата ни, повдигаха самочувствието ни, укрепваха вярата ни и стимулираха усилията ни към работа.
Съветите, които ни отправяше, бяха съвети на загрижен баща към неговите чада.
С думи и дела той ни посочваше пътя към съвършенство.
Така ръководени от неговите бащински грижи, закриляни от неговата безбрежна обич, ние строяхме сградата на нашето образование.
Неговото дело, обаче, не свършва тука.
Познал силата на знанието, изпитал сладостта на научното творчество, огряван от лъчите на науката, Златаров не жалеше сили, не пестеше средства, жертвуваше здравето си и пренебрегваше личното си спокойствие, за да пръска тези лъчи неуморно между жадните за наука негови братя.
С готовност, равна на саможертва, той напускаше кабинета си на учен, отиваше между народа и, с въодушевлението на народен трибун, му излагаше постиженията на неуморимия човешки гений.
Неговата аудитория се разрастваше, слушателите му растяха безспирно. Негови ученици станаха всички, които жадуват за знание и се стремят към истината.
Той взимаше от кладата на знанието огъня, който жреците на науката постоянно разпалват, и разпръскваше с него тъмата, която обкръжава човечеството.
Искри от тоя огън проникваха в главите на слушателите му, пламваха в буйни огньове и разбуждаха съзнанието им. И в сърцата им се раждаше любовта и готовността за саможертва.
Ученият, който неуморно търсеше истината и настойчиво повдигаше завесата, която забулва непознатото, като проникваше в тайните на битието, не се побоя, воден от своята безгранична любов към човека, да поведе борба и със самата смърт — могъщият и непобедим властелин над живота.
Тая негова любов ние чувствувахме да блика от всичките му дела, да се излъчва от цялото му същество и да прониква в сърцата ни, където пробуждаше нови чувства и вдъхваше нови стремежи.
И ние, неговите ученици, водени от неговия дух, извършвахме с жар своя дълг — окриляни от силата на неговата любов.
Такъв беше нашият учител, който ни завеща сърцето си и ни остави за пример живота си — живот на истинския човек.
Нашият учител не е вече между смъртните — той принадлежи към редицата на безсмъртните.
Дохождането на руските войски в ХАСКОВО ...
ГИБЕЛНИ БЛАЖЕНСТВА - В ПАМЕТ НА ПРОФ. АС...