Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2014 10:04 - НАШИЯТ УЧИТЕЛ - В ПАМЕТ НА ПРОФ. АСЕН ЗЛАТАРОВ
Автор: kova4ev2012 Категория: Други   
Прочетен: 1447 Коментари: 0 Гласове:
1



imageimage

Ст. Кръстев

НАШИЯТ УЧИТЕЛ

Неизбежното се случи. Нашият любим учител — професорът Асен Златаров— замина там, откъдето никой не се връща.

Ние, неговите ученици, напразно очакваме да видим фи­гурата му, напразно напрягаме слуха си, за да чуем думите му, напразно търсим погледа му да ни ободри и подкрепи.

Нашият учител не е вече между живите!

В ума ни остана образът на учения, който търсеше истината навсякъде, в душите ни властвува чарът на оратора, който оживяваше със словото си мъртвите формули на науката, в сърцата си ще носим вечно обичта към човека, който посвети живота си, за да грейне повече слънце във всекиднев­ния живот на човека.

Неговото крилато слово разтваряше пред нас тежките двери на науката, водеше ума ни из тайнствените гънки на човешкото знание и ни поднасяше плодовете на безграничния човешки гений.

В душите ни се разпалваше жаждата за знание и ни под­тикваше към неуморна работа за проумяване научните истини.

Умът ни се просветляваше и ние разбирахме величието на делото, което творците на човешкото знание градят без­мълвно.

Сърцата ни се изпълваха с пламенна признателност към безкористните градители на човешкия прогрес.

У нас се събуждаха неподозирани сили, волята ни се окриляше и поддържаше стремежа ни към примери, които виж­дахме пред себе си.

В моменти на неуспехи, неговият поглед ни подкрепя­ше, всяваше бодрост в гърдите ни и раздухваше в душите ни надеждата.

Похвалите, които той ни отправяше, пораждаха радост в сърцата ни, повдигаха самочувствието ни, укрепваха вярата ни и стимулираха усилията ни към работа.

Съветите, които ни отправяше, бяха съвети на загрижен баща към неговите чада.

С думи и дела той ни посочваше пътя към съвър­шенство.

Така ръководени от неговите бащински грижи, закри­ляни от неговата безбрежна обич, ние строяхме сградата на нашето образование.

Неговото дело, обаче, не свършва тука.

Познал силата на знанието, изпитал сладостта на научното творчество, огряван от лъчите на науката, Златаров не жалеше сили, не пестеше средства, жертвуваше здравето си и пренебрегваше личното си спокойствие, за да пръска тези лъчи неуморно между жадните за наука негови братя.

С готовност, равна на саможертва, той напускаше каби­нета си на учен, отиваше между народа и, с въодушевле­нието на народен трибун, му излагаше постиженията на не­уморимия човешки гений.

Неговата аудитория се разрастваше, слушателите му растяха безспирно. Негови ученици станаха всички, които жадуват за знание и се стремят към истината.

Той взимаше от кладата на знанието огъня, който жре­ците на науката постоянно разпалват, и разпръскваше с него тъмата, която обкръжава човечеството.

Искри от тоя огън проникваха в главите на слушате­лите му, пламваха в буйни огньове и разбуждаха съзнанието им. И в сърцата им се раждаше любовта и готовността за саможертва.

Ученият, който неуморно търсеше истината и настойчиво повдигаше завесата, която забулва непознатото, като проникваше в тайните на битието, не се побоя, воден от своята безгра­нична любов към човека, да поведе борба и със самата смърт — могъщият и непобедим властелин над живота.

Тая негова любов ние чувствувахме да блика от всич­ките му дела, да се излъчва от цялото му същество и да прониква в сърцата ни, където пробуждаше нови чувства и вдъхваше нови стремежи.

И ние, неговите ученици, водени от неговия дух, из­вършвахме с жар своя дълг — окриляни от силата на не­говата любов.

Такъв беше нашият учител, който ни завеща сърцето си и ни остави за пример живота си — живот на истинския човек.

Нашият учител не е вече между смъртните — той при­надлежи към редицата на безсмъртните. 



Тагове:   Асен Златаров,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kova4ev2012
Категория: Други
Прочетен: 332816
Постинги: 371
Коментари: 23
Гласове: 143
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031