ГИБЕЛНИ БЛАЖЕНСТВА

В ПАМЕТ НА ПРОФ. АСЕН ЗЛАТАРОВ

Ей ти там, как те наричат: съдба, дявол или живот — аз ти хвърлям ръкавица и те викам на бой! Малодушните хора се прекланят пред твоята власт, но аз съм смел и силен и те викам на борба!  ЛЕОНИД АНДРЕЕВ

Като учен и хуманист, а и като загрижен общественик, как гледаше Златаров на хроническите „евфористични“ отрови: опиум, хашиш, кокаин, спирт, тютюн и др. Или по-точно казано, на проблема за „изкуствения рай“, за „гибелните блаженства“, причинени от тяхната употреба?

Златаров с аргументите на науката характеризира точно опиятите и ги осъжда с категорична, нетърпяща възражения, присъда.

Той предупреждава веднага: „Подлото благодеяние, което тия отрови вършат, съдържа още в самото си начало зърно на страдания и смърт“. Защото, „ако ние поставим за цел на своя живот удоволствието, гибелта е краят“.

Лъжливото удоволствие води неизбежно, стъпка по стъпка, към печален край.

Как се проявяват тия лъжливи слънца? Ученият уточнява:

При употребата на хашиша „Паметта и сетивата се изострят и правят спомените и обстановката да вземат чудати размери... настъпва повреда в общия сетивен асоциативен център... Центърът на слушането е отровен и извратен и съчетан с анормалните асоциации на идеи, довежда до тоя свят на нелепа фантастика... настъпва морална аберация, защото хашишът поробва всичко у човека: тяло, чувство, воля, разсъдък. Всичко се извращава и похабява... Светът изчезва в своята истина и се претапя в една лъжа...

Опиумът е отрова за нервните центрове: в началото той ги поощрява и после ги понижава.

Морфиноманът, който е мислил, че е намерил пътя за рая, става окаян червей, който се извива в смъртни болки върху сухата земя, припичана от жаркото слънце.

Златаров се позовава и на международния авторитет — дoктор Легрен, за да внуши убедително констатацията, чеописаното самоотравяне „се равни на едно отслабване на човешкия капитал под четворен вид: умствен, нравствен, физически и стопански“.

И нашият автор продължава страстно изложението си. „Уязвената правда на живота, казахме го, не прощава: тя жестоко си отмъщава на тия, които искат да дезертират от нея, да я пренебрегнат и в сън да се спасят от нейната воля и закони...

... Когато евфористичните отрови извършват своето дело на разрушение, то почва обратния ход: най-първо се докосва и разпилява волята, след това мисълта, съждението и се попада в царството на чувствата, които завладяват цялото същество: това е евфорията. Но не се спира тук, а се отива още по-долу, стига се до тъмното владичество на неконтролираните нагони, т. е. слиза се до пълно животинство.“

След тоя анализ какво е категоричното заключение на Златаров?

Като отбелязва пагубния резултат за ползуващите опияти, Златаров, който винаги цели съхраняване и усъвършенствуване на човека, (нали той е и основна производителна сила!) бърза да предупреди и убеди. За тая цел той се връща към основната своя жизнена позиция — да изхожда от незадоволяващата действителност и да сочи здравото, нормалното, това, което се чертае на хоризонта на човешкия прогрес. В случая той изтъква моралната и физическа деградация и накрая — смърт. Печален край на светлата страна от човешкото съществувание.

„В душата на човека има пропасти, тъмни ущелия, подмолни канари, които у някои вземат власт над ясната мисъл и здравата воля и тикат към гибел и безумие.“

Като разсъждава върху причините, които могат да тласнат човека към „пропаст“, той поменава модата като фактор от грамадно социално значение... модата хвърля хитра и тънка мрежа върху разсъдъка, оплита волята, гъделичка суетата.

Не всички се насочват към такива отклонения от здравото нормално поведение, но има лица, които по различни причини са склонни към „извращение на естествените вкусове и нагони“.

Златаров бърза да предупреди:

„Човек е роден за усилие да живее, той е роден да изпита радости и страдание, които еднакво са важни и ценни, за да може да възвисява своя дух, да се усъвършенствува, за да достигне до ония висоти, откъдето може да обгледа красотата и подвига на живота.“

Никаква неопределена потребност от абсолютното, мисли Златаров, не може да се постигне ни с потъване в сласт и безумни амбиции, ни в отдаване на мистични упоения извън реални съзерцания. Животът трябва да се приема какъвто е и ако не ни удовлетворява, да се стремим с честни усилия да го направим по-хубав. И през горести и радост човек да може един ден да каже „живях“!

„Целта на живота, заключава Златаров е... в радостта да вървим по пътя на самоусъвършенствуването и жертвата за живота. Защото, ако наистина удоволствието беше целта на живота, то страдащият от прогресивна парализа, идиотът и дег/радираният изстъпленик са отдавна намерили това щастие: те живеят в талазите на една абсурдна наслада, която всъщност е път на погиване“.

Какво е конкретното отношение на Златаров към двойния тиранин за голяма маса от хората? Алкохолът и тютюнът Златаров причислява към опиятите, към по-слабите, но хронически отрови. Тяхната опасност идва от ежедневната им употреба. И в тоя смисъл казаното по-горе за опиятите важи и за тях, но с тая разлика, че отрицателните резултати идват с течение на времето, когато количественото натрупване премине в качествено изменение. Обикновено отказването от пушене и пиене идва едва тогава. Късно!

Когато Златаров се занимава със силните опияти, които по негово време са предмет на внимание още само на учените, а в България ангажират само неговия интерес, той отправя предупредителен сигнал. Когато се занимава с алкохола, той бие тревожна камбана.

Преди всичко доказва научно, че алкохолът не е „храна от рода на захарите“ и не ни „набавя топлина“.

И за да бъде убедителен, той си служи и със статистически данни, за да потвърди тезата си, че:

1. Алкохолът прави слабоумни.

2. Алкохолът прави луди, епилептици и ненормални.

3. Алкохолът причинява ранна смърт и туберкулоза.

4. Алкохолът понижава работоспособността.

5. Алкохолът разлага расата.

При последното твърдение Златаров има гражданската доблест открито и смело да привлече внимание върху него по следния начин: „Още Дарвин бе доказал, че една фамилия на алкохолици, след като даде 2—3 изродени поколения, става неспособна да се размножава. Дали спирането в растежа на населението във Франция не се крие в това, че тая великодушна и героична Франция е отровена с абсент и вино?“

Не предупреждава ли Златаров тия нации, чиято раждаемост намалява да проучат безплодието на гражданите си?

Показател за неговата неотстъпност, последователност и активност в защита на убежденията му е и следният епизод.

В началото на 30-те години в някои вестници се появи интервю с някакъв виден френски „учен“, който гостувал в нашата страна и в разговор с журналисти бил заявил, че виното е храна.

Златаров още на следващия ден го покани, също чрез пресата, на публичен диспут, в който щеше да защищава своята теза, че алкохолът е отрова. След един ден, поради замълчаването на „френския учен“, Златаров повтори предложението си.

Оказа се, че още след първата покана „ученият“ побързал да си отиде.

Да заключим с привидно най-слабия, но най-масово употребляем опият — тютюна. През последните десетилетия светът е особено развълнуван от надвисналия над него черен облак, който расте застрашително.

Науката и статистиката установяват, че тютюнопушенето е главната причина за заболяванията и смъртността от трите главни болести на века: ракът, инфарктът и на сърдечно-съдовата система. Растат тия заболявания, като функция на растящата консумация на тютюн. Казаното от Златаров за вредите от алкохола важи с пълна сила и за тютюна. Може би в днешно време трябва да подчертаем, че тютюнопушенето като отслабва волята и разстройва здравето, причинява огромни щети на икономиката, чрез закъснения за работа и отсъствия, чрез лоша трудова дисциплина и лошо качество на продукцията.

Златаров основателно поставяше тютюна в числото на опиятите. Половин век по-късно той стана такъв проблем, че във връзка с него да се загрижат правителствата за здравето и работоспособността на нациите, като вземат освен разяснителни, законодателни и административни мерки.