РАЯТ И ПЪКЪЛЪТ НА ЕВФОРИСТИЧНИТЕ ОТРОВИ

В ПАМЕТ НА ПРОФ. АСЕН ЗЛАТАРОВ

Встъпни думи.— Областта на неизследваното в човешката душа далече, далече превишава това, което знаем за нея: царст­вото на нагоните, на несъзнаваните душевни процеси, на сънищата и настроенията стои като такова за завладяване и проучване.

В душата на човека има пропасти, тъмни ущелия, подмолни канари, които у някои вземат власт над ясната мисъл и здравата воля и тикат към гибел и безумие. Тука спадат и токсикоманиачните страсти и пороци, които правят човека жертва на така наречените евфористични отрови: спирт, опиум, хашиш, кокаин,тютюн и др. Всички тия отрови възбуждат по такъв начин нашите душевни прояви,че на първо време създават особен сън, в който се очертават неясни и примамливи видения и усещания на блаженство. Това са отрови на „изкуствен рай“, на гибелни блаженства. Чрез тая примамка евфористичните отрови съблазняват човека и го правят роб на пагубни привички, които се заплащат с пълното разложение и на тялото, и на душата.

Да се изследва раят и пъкълът на токсикоманиачната практика е потребно: то би ни дало може би възможности да осъзнаем някои от тъмните навеи в душите ни, да разберем и се справим със силата на властта на тоя измамен и гибелен рай и да намерим път за лично и обществено изцеление от напастта на евфористичните отрови. [. . .]

Причини за токсикомания.— Преди да обрисуваме навеите, които най-типичните евфористични отрови създават в душата, нека се запитаме: къде се крият първопричините за създаване на потреба и практика о тпиянства чрез спирт, хашиш, морфин, кокаин? Тия причини са от два разреда: лични и обществени. Или по-право тия причини се преплитат и допълнят, за да може да се разрасне практиката на гибелните блаженства.

Първите тласъци, които създават токсикоманиачния нагон, са: нужда от повишен живот, от живот на свободно проявление на физичните ни и духовни сили, живот на творческо освобождение, жаждата за богатство от силна изживелица. Защото животът на делничните дни е една доста тягостна и често нерадостна картина: толкова много задължения тегнат върху човека, той води една уморителна борба за живот, изло­жен е на така много лишения и унижения и най-после така сива и еднообразна е тая вседневност, че нищо не подклажда към пламък сърцето, нищо не затрогва дълбоко душата: няма празници, няма шемет, няма тръпна радост. При такъв живот и моралните, и физичните сили на човека са принизени, угне­тени и светът почва да изглежда еднообразен и без примамливост.

Особно икономическите и социалните условия на живот в едно общество, гдето цари безправие и ограбване, дето достигат до горните върхове жестоките, суровите, егоистите и малодарните, създават гнет в душата на честните, слабоволните и подготвените към меланхолия и черногледство, които не са така малко.

А човек не е роден за робия и безрадостна борба. Прав е Бодлер, като казва, че сърцето на всеки човек носи зародиши за по-горно: за живот, в който той ще се чувствува господар, а не роб в живота, живот, в който ще има да изпитва лекота, радост, сила, празници. И тоя живот той го знае, че е възможен, той го предчувствува, той понякога за редки, но блажени мигове го е живял и знае колко тогава картината на света се явява в светли, пълни с чар багри, как душата му е огряна от свобода и метежност, колко много сила, правда и красота се възправят пред разигралото се за живота на художник негово сърце.

И тоя рай на земята човек търси, копнее за него, бленува го. Към това го поощряват още и неговите болни нерви, него­вото отпаднало сърце, неговият неврастеничен дух.

И когато по свободен, законен и честен път тоя рай избягва от възможностите на човека, мнозина тогава искат да излъжат живота и да си направят блаженства сцената на пиянството и прибягват до евфористичните наркотици. [. . .]

Пиянството, което всички адепти на евфористичните отрови търсят, е съзнателно потапяне в потока на болестно блаженство, което ни откъсва от скърбите и задълженията на живота и като замъгля съзнанието и екзалтира чувствата, кара ни да живеем усещания на буйна наслада.

Но право казва Логр, че тая практика е смекчена и бавна форма на самоубийство. Защото подлото благодеяние, което тия отрови вършат, съдържа още в самото си начало зърно на страдание и смърт.

Отначало жертвата страда поради непоносливостта на организма към отровата, а след като порокът се е закоренил — от непоносливост от отбиване от тая отрова: „отровата държи и привлича отна­чало чрез удоволствието, което създава, а после държи и не пуща чрез страданията, които създава“.

Ето как Клод Фарер описва тия мъки на пушача на опиум:

„Една убийствена лула! Десет отрови, всички кръвожадни, са наблъскани в нейния черен комин, подобен на труп на отровна кобра. . . За нищо друго не се грижа. Нямам вече ни занятие, ни приятели. Никое човешко усещане не ми е останало, никакво човешко деяние повече не мога да сторя. Нищо. Ах, да! Едно нещо, един глагол: страдам.“ „Един час без опиум, ето ужаса, неотвратимото нещо, болката, от която не се изцелява, защото тая жажда и самото й засищане не може да я угаси. Аз съм прокълнатият, който, за да се спаси от тлеещата жарава, попада в стопено олово.“

Не показва ли всичко това, че ако ние поставим за цел на своя живот удоволствието, гибелта е краят?

Към тоя край води погрешното схващане, че сме родени, за да благуваме в щастие. „Нито щастието, нито нещастието са сторили нещо велико в живота.“

Целта на живота е другаде: в радостта да вървим по пътя на самоусъвършенствуването и жертвата за живота. Защото ако наистина удоволствието беше целта на живота, то страдащият от прогресивна парализа, идиотът и деградираният изстъпленик са отдавна намерили това щастие: те живеят в талазите на една абсурдна наслада, която в същност е път на погиване. Човешкото щастие е другаде. За това ще кажем няколко думи в края. А сега нека опишем подлите благодеяния на трите най-типични евфористични отрови.*[. . .]

Заключение. — Доктор Легрен пише: „Една токсико­мания е едно нечувано усложнение в живота на един народ. Тя се равни на едно отслабване на човешкия капитал под четворен вид: умствен, нравствен, физически и стопански, От обща гледна точка токсиендемията е една от най-печалните страници в историята на робството. И глупаво е да си мислим, че човек би могъл да схване свободата с цигара в уста, с чаша или сприн­цовка в ръка. Робството е двойно! За тровещия се и за околните

му: първият понася робията, която си е наложил, другите я понасят, защото им са я наложили.

Токсиендемията най-после е причина за международни усложнения поради конфликти на интереси.“

И всичко това защо? За да се достигне до пиянство. А всяко пиянство е душевно и умствено смущение, което разнищва съзнанието и себеконтролата, за да ги замести с един сън на невярно блаженство.

При пиянството се изтриват всички придобивки на много­вековния човешки прогрес, в който човек е изминал следната стълба: прекрачил е своя нагон, за да влезе в царството на чувствата, но и там не е спрял, а е дошел до светлото царство на мисълта, дадена за водач на една творческа вдъхновена воля за дело. Когато евфористичните отрови извършат своето дело на разрушение, то почва обратният ход: най-първо се докосва и разпилява волята, след това мисълта, съждението и се попада в царството на чувствата, които завладяват цялото същество: това е евфорията. Но не се спира тук, а се отива още по-долу: стига се до тъмното владичество на неконтролира­ните нагони, т. е. слиза се до пълно животинство.

И всичко това защо? Защото в човека има още много от тъмното наследие на неговото далечно минало, когато е бил само произведение на нагони и необистрени пориви, което му пречи да види живота в неговата правда и да се възправи като бранник, въоръжен за подвиг в тоя живот. На тоя човек се чертае някакъв смътен и неясен рай, той се бои от усилието, от болката, от страданието и мисли, че може да излъже живота. Мисли да си купи евтино от рая на евфористичните отрови,за да избяга от задълженията на живота.

Но уязвената правда на живота, казахме го, не прощава: тя жестоко си отмъщава на тия, които искат да дезертират от нея, да я пренебрегнат и в сън да се спасят от нейната воля и закони.

Разрешението на тревожната проблема за щастието не е в тоя измамен рай, без здраво утешение, нито обезпечен пра­зник. Ние не сме родени за щастие — някакво метафизично и дадено в незиблени черти щастие, което трябва да овладеем и се доволствуваме с него.

Човек е роден за усилието да живее, той е роден, за да из­пита радости и страдания,които еднакво са важни и ценни, за да може да възвисява своя дух, да се усъвършенствува, за да достигне до ония висоти, отдето може да обгледа красо­тата и подвига на живота.

Щастие е самият живот и него трябва да обикнем и да му служим с честни средства, за да се почувствуваме човеци. Велик и неотемлен дял на човека е да се бори, да страда, да търси и да жадува по-доброто. Това е направило човека нещо по-горно от животното и му е позволило да се изправи като едно върховно творение. Който иска да го върне към животинството — а това вършат всички евфористични отрови,— той върви срещу закона на живота и се погубва.

Низшите наслаждения на евфористичните отрови най-добре ни показват колко опасна е идеята да се мисли, че по пътя на удоволствията ние ще можем да си завоюваме празници: това е пътят на нашата гибел. Право е казано, че ние не сме щастливи, защото се наслаждаваме, а се наслаждаваме, защото сме щастливи.

И само ако приемем с мъжко решение чашата на живота и обикнем тоя живот за всичко потайно и свето, което крие, ако пристъпим към него с дан на служба, готови за подвиг и жертва, само тогава ще се почувствуваме човеци, извикани за човешки живот.

И животът ни не ще мине напразно тогава: в резливата радост, че участвуваме в тоя живот, нам ще ни бъдат дадени празници, в които и нашата болка и мъка дори ще ни са скъпа украса; и тия празници са несравними по своята цена с ония,които дават гибелните блаженства на евфористичните отрови.

1929